балкан екзистенц

…

-Как да ти кажа, друже-Безкрайно съм несигурен в себе си.

- Това е проблем.

-Не се изказвам добре; често губя нишката, а и не намирам основание за каквото и да било. Прекалено съм независим изглежда. Къде ли се е дянал Бога – основната ми грижа и стремеж, и фундаменталната ми, така да се каже тревога. Не разбирам.

-Ти пък, какво толкоз искаш да разбереш, бе?

-Право казваш… Всъщност знам, че няма и какво толкова да разбирам, но това така или иначе не ме утешава. Наопаки дори. Понякога тъй се ожесточавам до степен на посегателство над личността – моята собствена, разбира се.

-Ааа, не може така!

-Не може я!

-Не може!

- Ее. Не е приятно. Сигурно всеки безсъзнателен, средна ръка господин го е изпитвал, но това ни най-малко не ме успокоява. Какво ми дреме на мене за Кирил Василиев налбанта от долната махала. Не ми влизат в работа и неговите бакии. Аз., нали това е важно, личността преди всичко и нейното достойнство, израстване, спасение, ако щеш. А пък ако има нещо друго да кажат! Ще ги разбера!

-Нищо повече от това не могат да ти кажат, братче. Светът не е за нас. Това е положението.

-Абе-е, дръжки, братче, „светът не е за нас”.

Всеки втори разправя, че този свят не е за нас-„не е за нас построен”-ще рече. Балък е това и слабак, а човек в никой случай не е. За чий му е тогава на този свят да съществува? Мигар сам Господ Бог ще рачи да се самозадоволява? И за това съм мислил нееднократно:Не!- Точно за нас и най вече за нас, впрочем, е сътворен той, та нали той-светът- е нашият сън, нашият кошмар, да му се не види; а има ли въобще нещо по-истинско, нещо което така да те разтърси-до истината чак да те раздруса- от един добре поставен кошмар. Кошмар поставен на сцената на живота ни от най-безкомпромисният, най-безпардонния и най-близкия до сърцето ни постановчик-неотразимият Аз-собствената ни личност- Бог в нас… Няма. И това го казвам без да се замисля, защото размисля ли, мухата-съмнението, веднага ще се разбръмка и ще се разчовърка и ще човърка дорде не достигне до самия хаос на предсътворението…

* * *

kavgata: k’vo si mi izpratil, kopele?

kavgata: k’va e taq psihariq ?

dru's car: skij kopele k’vi sa gi vdqvali predi sto godini

dru's car: djitkah iz nq’kvi liter sites

kavgata: te’q sa bili za vryzvane,kopele

dru's car: abe dryjki, kopele, o6te sme sy6tite ;-)